Планина и памет: критично мислене чрез пътуване

Как се преподава близкото минало извън класната стая? Как младите хора могат да мислят за периода 1944-1989 г. без той да бъде нито романтизиран, нито демонизиран, а разбран в неговата сложност?

Програмата „Планина и Памет“, създадена от турагенция „През Девет планини“ и Фондация “Пламнина”, предлага именно такъв подход. Тя съчетава историческо знание, теренно преживяване и активен разговор, за да направи историята жива, конкретна и осезаема за ученици и студенти.

Маршрутът преминава през природни и културни пространства, свързани с близкото минало на България - места, където паметта не е абстрактна, а материализирана в бетон, ландшафт, граници и човешки съдби. Целта не е просто да се „разказва история“, а да се поставят въпроси:

• Как функционира еднопартийната система?

• Как се изгражда култ към личността?

• До къде се простира влиянието на държавата?

• Как архитектурата и пространството могат да бъдат носители на идеология?

• Какво означава памет в общество, което все още осмисля травмите на XX век?

Димитровград - утопия в бетон

Градът е кръстен още приживе на Георги Димитров, лидерът на Българската Комунистическа Партия и министър председател след преврата през 1944г. Той е създаден в края на 40-те години на ХХ век като комунистически архитектурен пример, вдъхновен от сталинисткия барок. Освен възможността да разгледаме границите на младежкото вдъхновение в преследването на утопичен идеал, ще поговорим за изграждането на култа към личността, както и индустриализацията преминала ръка за ръка с национализацията на частната собственост. Ще изследваме фактологията и ще разсъждаваме над последствията от крахът на българското село и последвалите предизвикателства пред зараждащата се широкомащабна българска индустрия.

ТВО „Белене“ - памет за репресията

На остров Персин край Белене се намира единственият запазен лагер от типа „гулаг“ в България – Трудово-възпитателно общежитие „Белене“. В периода 1949–1987 г. хиляди граждани са били изпращани там без съд и присъда. Посещението на това място отваря разговор за репресивните механизми на режима, човешките права и принципите на правовата държава, страха като инструмент за управление, доносите и произволната репресия. Тук историята придобива човешко измерение.

Граничната зона при Резово - материализираната граница

В югоизточния край на България, при граничната зона около Резово, природата и историята се преплитат в темите за границите – географски, политически и идеологически. Тук участниците могат да усетят линейността и раздялата, които границите налагат, и да размислят върху значението на понятието „желязна завеса“ през периода на Студената война, когато политическите разделения се материализират в земята и човешките съдби.

Паметник „Създатели на българската държава“ - национален разказ

Монументалният комплекс над Шумен, открит през 1981 г., представя официалния държавен разказ за националната история. Неговият мащаб и символика създават подходяща среда за разговор за държавния национализъм от периода и за мястото на малцинствата в този разказ.

„Барикадите“- движение и опозиция

В близост до Копривщица се намира Мемориално-възпоменателният комплекс „Барикадите“, създаден в памет на събитията и борбите, които са оформяли социалните процеси и противопоставяния в България. Тук фокусът ни ще бъде върху контекста на комунистическото движение като социален феномен в Европа и мястото му в България. Ще говорим за зараждането и развитието на комунистическата идея в страната, а след преврата през 1944 г., и за организираната опозиция, като изследваме по-детайлно същността и мотивацията на партизани и горяни.

Бузлуджа - паметник на идеологията

На връх Бузлуджа в Централна Стара планина се издига Монументът на Бузлуджа - един от най-мащабните архитектурни символи на комунистическата епоха. Изграден през 80-те години на XX век, той материализира амбицията на партията да превърне своята историческа интерпретация в монументална форма.

Тук разговорът по-естествен път се фокусира върху партийното строителство и институционалната структура на еднопартийна държава, механизмите на контрол и пропаганда, ежедневието на хората в условията на централизирана власт, ролята на архитектурата, културата и туризма като инструменти на идеологията.Срещата между бетонния монумент и открития планински хоризонт създава среда за критичен размисъл и първото издание на „Планина и Памет: Бузлуджа“ ще се проведе на 14–15 март 2026 г. именно тук.

Пътуване през състоянията на паметта

„Планина и Памет“ е пътуване през различни състояния на историческата памет - неизбежност, възвеличаване, мълчание, травма, утопия. В срещата с монументите и пейзажите участниците са поканени да задават въпроси, да мислят критично и да търсят връзки между минало, настояще и бъдеще, да осмислят ролята си на граждани в съвременна България.

Програмата е разработена от квалифицирани историци и е съобразена с учебното съдържание в българското училище. Тя не предлага алтернативен или сензационен прочит, а пространство за информиран и аргументиран разговор.

Предстоящ тур: Бузлуджа, 14 - 15 март 2026 г.

Първото издание на „Планина и Памет: Бузлуджа“ ще се проведе в Централен Балкан на 14–15 март 2026 г.

Групата е малка, за да се гарантира качествен разговор и активно участие.

Повече информация и записване: тук.

Автори: Борис Кънев и Елена Татарова