Търсене

Забравените училища на България: селата Ковачевци и Поповяне




В ранните часове на безснежния Коледен ден се отправяме на пътешествие там, където се срещат меките склонове на Витоша, Плана и Верила. Напускайки столицата, минаваме през китната Бистрица, сгушената Железница, вилната зона Ярема и пристигаме в селата Ковачевци и Поповяне. Тук пейзажът рязко се променя и макар хубостта на планината да си стои на мястото вече няма пъстро боядисани огради, цветни лехи и насаждения и пушек от комина на всяка къщичка. Хора по улиците също няма и се чудя дали е защото празнуват Коледа, или пък ги е затворил вкъщи поредния локдаун, или си е така по принцип. Само на 40 км от София и на 25 км от Самоков селата Ковачевци и Поповяне ми се струват забравени и изоставени между трите планини, които доминират пейзажа и сякаш ги пазят от посетители.





В Поповяне нямаше признаци на живот и не срещнахме никого. Само няколко селски Шаровци се навъртаха около нас при вида на домашната питка останала от Бъдни вечер. С лекота съзряхме сградата на училището - тя беше кацнала достолепно и високо над малките покривчета и представляваше контрастна отметка на една отминала епоха. Царският й облик ме оздачаваше - този шедьовър принадлежеше по-скоро на някоя виенска улица, отколкото на склон в Плана планина. Липсата на хора, с които да разговарям ме насочи към виртуалното пространство - не ми се струваше възможно толкова красива сграда да е напълно потънала в забвение. Попаднах на текст от Пламен Иванов, родом от Поповяне, който видимо с големи усилия беше събирал парчетата история и спомени, за да възкреси миналото.