Забравените училища на България: ОУ „Кирил и Методий“, село Гинци
Актуализирано: 30.03.2021 г.
“... От тук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми...”
~ Иван Вазов
Връх Ком ни посреща с мъгла, северозападен вятър и ехото на Вазовата поезия. Има нещо неописуемо в този връх. Не е нито най-високият, не е и най-трудният; не е най-западният или най-обзорният. И все пак в себе си съчетава достолепие и мекота, специфично за Балкана. От тук тръгва и най-красивият маршрут за морето.

За момент вятърът обръща посоката си и разкъсва мъглата, а ние ставаме неми свидетели на необятната многоликост на парче земя. На изток и запад се вие гръбнакът на Балкана като завинаги задрямал змей; на север планината се снишава, заравнява и изгубва в Дунава; на юг - река Нишава прокарва пътя си през скалите, а след нея върви и човекът, създавайки най-дългото село на България - село Гинци.

***
Училището
Училището в село Гинци ни посреща с катинар. Всъщност в началото не сме сигурни дали това е училището - липсват всякакви знаци за него, Интернет пространството също мълчи, а и местните хора не могат да си спомнят името му. Иначе да, това е сградата. Намираме тясна пролука встрани и успяваме да запечатаме няколко кадъра.

Каква е неговата история? Чии очи са гледали към планината? Защо е така изоставено? Задаваме си хиляди въпроси, чиито отговори търсим в останките от училищния живот. Като настоящи учители ни боли малко повече от тази картина. Естествено си задаваме и въпроса за смислеността на нашата дейност. Дали и от нея ще остане само ръкопис върху текущия дневник както по десетките такива, разпилени по пода?

Разбутваме портретите на една отминала епоха и някъде там между стари учебници и етикети на водка “Килър” намираме малката следа на човека - през 1975 година Снежана Тодорова Петрова, ученичка в осми клас, номер 13, е изписала четливо тетрадката си за класно упражнение по алгебра.

На изхода съзираме малка табелка, забутана в левия ъгъл - Народно основно училище “Кирил и Методий” - обзема ни чувство на върховно откритие. Издължените сенки на прозорците ни напомнят, че е ноември и е време да потегляме. Ще се върнем тук само след месец, когато натежалите от сняг къщи ще отворят вратите си за нас.

***
Четирима успяваме да откраднем един последен уикенд, преди края на две хиляди и двадесета година. Излизайки от София, декемврийският пейзаж на софийско поле ни успокоява със своята влажна кафявота. Шосето на север се вие плавно през отворени поляни и по-често гъста букова гора. Докато разменяме места с другите автомобили, ние ненадейно влизаме в село Гинци.

Отляво на пътя има паркинг, кметство, а след реката са накацали по-високо къщи. Вдясно виждаме малка синя метална барака, с козирка, няколко маси и един седнал силует, с когото се запознаваме. “Аз се казвам Стану